Васил Левски - Апостолът. Човекът. Съвременникът!

Още приживе Васил Левски бе наречен от съвременниците си Апостол! Така по дълг и призвание, по идеи и дела, но и по прозвище и признание, Васил Левски не само се родее с борците за свободата - лична, национална, общочовешка, но има място и в Европейския национален пантеон на строителите на нова "млада" Европа.

"На такива хора дай работа - пише той, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Левски е синоним на изумително смел, изключително разсъдлив и хладнокръвен човек."

Неговите думи: "Аз съм посветил себе си на отечеството си... да му служа до смърт и да работя по народната воля", ще станат пример и девиз на всеки български родолюбец. Характерни са и неговите идеи и схващанията му за смисъла на борбата. "Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ма нареди да паса патките."

Свободата за Левски е не само цел на всяка борба, тя е условие и изходно начало за живота и успеха на всеки отделен човек, на всеки народ, на човечеството въобще.

Прозренията на Левски издържаха не само изпитанията на близо два века, те са наш национален опит и традиция, които ще оплодяват и днешните и утрешните стремежи от една страна, за опазване на българската държава и държавност, и от друга - за равноправното ни участие в съществуващите и изграждащите се наднационални организации и съюзи.

Левски принадлежи не само към историята, Левски бе и ще бъде съвременник и на утрешна България - България на новото хилядолетие...