Локации с кауза: Кресненско дефиле

Диана Петрова, 360mag.bg
Aug 13, 2017
6 min read

Кресненското дефиле е район с изключително високо биологично разнообразие, важен миграционен коридор и защитена Натура 2000 зона. Освен това, Кресненското дефиле е зона, обект на множество наболели дискусии и въпроси, които в продължение на години не могат да намерят своите отговори. За да научим повече, обърнахме се към човека, който може би в най-голяма степен е обвързан с мястото и е запознат с конкретните му проблеми и вариантите за тяхното разрешаване – алпинистът, зоолог и природозащитник Боян Петров. Как вижда бъдещето устойчиво развитие на района, споделя Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм.

КРЕСНА: Основни факти за дефилето

Кресненското дефиле е:

Биологично най-богатият район в България – установени са над 3300 вида (1/10 от видовото богатство на България), но вероятно в района се срещат повече от 4500 вида животни
Естествен биокоридор за наземни миграции и прелети от север на юг, изток и запад и обратно
Убежище на много ендемични и субендемични видове животни и растения
Защитена зона по NATURA 2000 BG000366 Кресна-Илинденци
Орнитологично важно място BG0002003 Кресна
Херпетологично важно място „Кресненско дефиле“

В границите на дефилето попада и резерват “Тисата” (574.5 ха). Въпреки малката си площ, резерватът заема водещо положение в страната по брой гнездещи птици. С регистрираните 103 вида, „Тисата“ изпреварва орнитологично много богати резервати като „Атанасовско езеро“ (с 62 гнездещи вида) и „Сребърна“ (с 54 вида), а дори и природни паркове („Рилски манастир“ – 97 вида, „Шуменско плато“ – 90 вида) и национални паркове като „Рила“, където са регистрирани да гнездят 99 вида птици.

През Кресненското дефиле преминава европейския транспортен коридор Е79. Според изследвания проведени през 2003 и 2013 г. за смъртността на пътя вследствие на трафика, е налице огромно намаляване на числеността на загиналите на пътя гръбначни животни:

Според направената оценка през 2003 г., това са само минималните бройки за жертвите по този път. Реалното число вероятно е не по-малко от 9000 гръбначни животни за шест месеца.

КРЕСНА: Минало и настояще

автор: Боян Петров

В дефилето попаднах за първи път през пролетта на 1989 г. По това време се интересувах основно от змии и гущери и вече бях чул за славата на това място като едно от най-богатите в България. Автомобилният път криволичеше както и сега през цялото дефиле, но беше малко по-тесен от сегашния. Москвичи, зазки, жигули и газки бръмчаха напред-назад по асфалта и черните пътища в района. Основният начин за транспорт в дефилето обаче си беше влакът и каручките с магаренца. Пътнически и бързи влакове минаваха в двете посоки на всеки 2-3 часа, а хора с торби и инструменти слизаха и се качваха от всяка спирка. Композициите се теглеха от дизелови локомотиви и свирките им огласяха цялото дефиле.

На всеки няколко километра от ж.п. линията имаше малки кантончета, и денонощно сновяха по линията кантонери с фуражки, които се грижеха за почистването и охраната на ж.п. трасето. Всички ниви и лозя по склоновете се работеха активно и навсякъде се виждаха хора с мотики. Километри пътеки, черни пътища и просеки бяха отлично проходими, поддържаха се редовно и по тях непрекъснато преминаваха местни жители, ж.п. работници и рибари.

Независимо от големия човекопоток, в дефилето беше бъкано с животни и зоолозите просто се побърквахме как на толкова малка площ може да има толкова много видове. Най-висока численост от всички видове се наблюдаваше около р. Струма и до 100 метра нагоре по склоновете. От 1990 г. започнах да пътувам редовно с влак или на стоп до дефилето. Седем години лових прилепи и събирах данни колко и къде точно живеят. През 1997 г. защитих дипломната си работа върху разнообразието и състоянието на тази група в дефилето. Зимата на 1998 г. изкарах като войник в поделението в Кресна. Всяка събота и неделя изхождах пеша цялото дефиле, научих и най-тайните пътечки в района и събрах много нови данни за най-различни животни. Стана ми ясно, че докато цялата страна е под снежна покривка, животът в пролома не замира, защото на юг от средата му сняг почти не се задържа. През 2001 г. с колегите от

Националния природонаучен музей и Института по зоология обобщихме всички налични дотогава данни за фауната и флората и установихме, че спрямо площта си, Кресненското дефиле е районът с най-високо биологичното разнообразие в цяла България.

Боян Петров, Кресненско дефиле, 1996 г.

28 години по-късно, Кресненското дефиле е все така зелено, но инфраструктурната мрежа е коренно различна. Ж.п. линията е електрифицирана и на ден преминават едва по няколко почти безшумни влака, от които почти никой не слиза. Кантоните за поддръжка седят полуразрушени, а кантонери в тях отдавна няма. Голяма част от нивите и лозята в дефилето са напълно изоставени и някои от тях са обраснали до неузнаваемост. Хора с мотики се виждат веднъж седмично и то ако знаеш къде да ги търсиш. Пътеките въобще не си личат, черните пътища са едва видими, а просеки няма въобще. Каруци вече отдавна няма, а добитъкът в дефилето се изчерпва с няколко кози глави на две-три места.

Най-голямата промяна, която силно бие на очи, е автомобилният път. Добре асфалтиран и отлично маркиран с вертикална и хоризонтална сигнализация, пътят Е-79 си остава единствената бърза връзка по долината на р. Струма от Кулата към София. Потокът от коли и тирове е толкова силен, че през уикендите пресичането на пътя от пешеходци е почти невъзможно. Биоразнообразието е в относителен разцвет по склоновете, но е силно оредяло покрай пътя-убиец, който е станал почти непроходима бариера за локални миграции.

От 2014 до 2016 г. в дефилето са регистрирани > 170 катастрофи с 15 yбити и 82-ма ранени. От януари до май 2017 г. в дефилето са загинали 3-ма, а са ранени над 17 човека.

Подобни цифри ги забравяш до една минута, след като ги прочетеш, но ги запомняш за цял живот, ако станеш част от тях. Черната статистика плаши, с времето нараства все повече, започваш да се вглеждаш и да забелязваш детайлите, които обикновено не се виждат от масовия зрител. Защо умират всички? Няма ли изход, решение, алтернатива? Защо се бави решението? Кой е виновен?

Освен хора и съдби, в опит да стигнат до живителната вода на р. Струма, всяка година на пътя загиват и хиляди редки змии, гущери, сухоземни и водни костенурки, таралежи, диви котки, белки, видри, лисици, сънливци, прилепи и десетки видове птици. Цифрата на унищожените редки видове безгръбначни животни сигурно надхвърля половин милион екземпляра само за летните месеци. Годините минават, а броят на загиналите расте ли, расте.

Данните за смъртността, събрани през 2013-2014 г., показват два сценария – (1) силно намаляване на фауната около пътя поради многогодишно мачкане и газене; или (2) поръчково изпълнено наблюдение, т.е. виждаш умрели животни, но не ги записваш. Намалението на жертвите в сравнение с 2003 г. е от 5,7 до 27 пъти! Какво става? Почти излиза, че пътят НЕ оказва влияние върху фауната? Така ли е?

Обединени около идеята са спрем тази месомелачка, от поне 20 години всички хора и организации, участващи в коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“, повтаряме едно и също ясно послание:

„Единственият възможен вариант за спиране на смъртността и спасяване на уникално високото биологично разнообразие в дефилето е изнасянето на ЦЕЛИЯ транзитен трафик ИЗВЪН дефилето!“

В момента в МОСВ има внесена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на почти всички варианти. От месеци властите ни убеждават, че “…когато едното платно е долу, а другото – горе, това е нaй-балансираното решение с най-малко нарушения на околната среда. В дефилето двойно ще намалее движението, а цялата Кресна ще бъде опазена”. В края на месец май, министърът на регионалното развитие дори каза, че „…по технико-икономически и финансови критерии е избран вариантът половината от трафика да остане в дефилето“.

Да, ама НЕ! Проведените изследвания и прогнозните трафик-модели показват, че ВСЯКО друго решение, освен пълното изнасяне на транзита, ще има частичен и временен ефект – както за животните, така и за катастрофите. Алтернативи като разделяне на потока, повдигане на лентите, строеж на стени и тунели, които се предлагат от вече 10 правителства, само ще намалят за известен период жертвите. Скоро след въвеждане в експлоатация и успоредно с увеличаване на трафика, смъртността постепенно ще започне отново главоломно да се покачва.

Трябва ясно да се разбере от всички, че единствените две възможни алтернативи за изнасяне на транзитния трафик от дефилето са –

(1) Дълъг тунел в склоновете на Малашевска планина;

(2) 4-лентов път на ниските склонове на Пирин над дефилето.

След като инженерите почти успяха да ни „убедят“, че тунелът е невъзможен вариант (скъп, сеизмологично опасен, високо радиационен и т.н.), възможен остава само Вариант 2.

Колкото по-скоро пътните ни политици разберат, че лот 3.2 „Кресна“ трябва да премине изцяло с път и виадукти на изток от дефилето, толкова по-бързо ще се пристъпи към инженерно проектиране и строеж.

Само така рязане на лентички за завършването на АМ „Струма“ ще може да се случи до крайния срок – 31 декември 2022 г. Ако не стане, лошо – ще се наложи да връщаме парите на ЕК. Не само за лот 3.2, а за цялата магистрала!