Статия от вестник "Козлодуй днес"

Аз съм младеж, който иска непрекъснато да се развива. Казвам се Георги Петров. Зодия лъв. Живея в гр. Козлодуй, уча в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, предстои ми да съм абитуриент. Ще ви разкажа за спорта, фотографията, разбирането ми за живота, целите и бъдещите си планове.

С Таекуон-до се занимавам от около 12 години. И двамата ми родители също са се занимавали с това бойно изкуство. От тях започна. Всичко започна когато бях на 6 г., баща ми ме водеше на почти всяка негова тренировка. Започваше да ми харесва. Започнах да се включвам по-често в тренировките и вече когато станах на 7 започнах сериозно да се занимавам. В началото ми беше трудно, но лесни работи няма. Таекуон-до е корейско бойно изкуство, буквално преведено означава пътят на ударите с крака и ръце, в Таекуон-до е вплетена както бойно-приложна техника така и философия, която е от доста голямо значение за всеки занимаващ се с него. За мен Таекуон-до е начин на живот. Всеки човек трябва да се занимава със спорт, той е за всички, независимо от години, пол и т.н. Когато човек се занимава със спорт, спорта би трябвало стане неговия начин на живот. Той променя човека и го прави по-добър във всяко едно отношение! Стига да има достатъчно желание за това. Време за спорт винаги може да се намери, тук няма място за извинения.

Таекуон-до изгради у мен постоянство, самоконтрол, почтеност, все важни неща, които в днешно време не се срещат често. В Таекуон-до има приети 5 принципа, които всеки боец трябва да постигне. Три от тях вече изброих, другите два са – непоколебим дух и вежливост, неща които човек трябва да може да изгради през живота си.

Медалите... . Те са резултат от труда, който полагам през целия тренировъчен процес. Показват ми, че вървя в правилната посока, и че има развитие. Не обичам да се хваля с медали, те са за лично удовлетворение. Участвал съм в много състезания- държавни първенства, международни турнири и др. Всяко състезание е голяма тръпка, всеки път е различно, всеки път искам повече и повече от себе си. Разбира се за успехите си трябва да благодаря на човека, който ми помага в подготовката-Цветан Симеонов. Треньорът, който е до мен на всяка тренировка, на всяко състезание, а и като цяло в живота. Учителят, който ме научи, че трябва да уважаваш себе си и другите. Човекът, който ме научи на търпение. Той успя да изгради у мен навика – да не се отказвам. Искам да благодаря и на моите родители, без които нямаше да постигна всичко това. Те ми помагаха във всички трудни моменти, бяха зад мен и очакваха всяка победа, всяка загуба, всеки успех и всеки неуспех. Спорта по никакъв начин не ме ограничава и не ми пречи да се занимвам и с моето хоби – фотографията.

Какво е фотографията за теб?

Фотографията е моето хоби. С него се занимвам предимно през свободното си време. Обичам да пътувам, като по този начин успявам да уловя страхотни кадри. Снимам от около 2 години. Заснемам както пейзажни така и макро снимки. Занимавам се и с графичен дизайн, който много ми помага при обработката на снимките. Фотографията е нещо, което трудно би могло да се научи, нямаш ли усет няма как да стане. Не всичко зависи от фотоапарата, основната работа е на фотографа. Той избира какво, как и къде да бъде снимано. Трябва непрекъснато самоусъвършенстване. Когато науча нещо, и го отработя на практика, не спирам, вървя напред. Чета новостите и търся, ново предизвикателство. Фотографията за мен е предизвикателство, шанс да науча нещо ново. От нея научих да бъда по-критичен към себе си, да търся недостатъците в кадрите, които заснемам и да ги поправям, да искам по-доброто.

Страстта да снимам се запали в град Козлодуй. Винаги когато имам време излизам и засенам по някой кадър. Района на Козлодуй предлага доста места, които могат да бъда фотограрфирани – Корабът „Радецки“, Ботев парк, цъфтящите слънчогледи, вълнуващите дунавски изгреви и залези, дори и цветята на майка ми. Аз съм любител фотограф, не се смятам за добър, стремя се развивам това хоби така, че да ми доставя удоволствие и да откривам нови моменти, които да показвам на света. Всички мои снимки може да видите в уебстраницата, която направих преди време http://www.gogo89873.wix.Com/gppblog. Това е блогът, чрез който показвам фотографиите си, надявам се да ви харесат!

Какво мислиш за живота?

На 18 години съм, все повече мисля за живота. Той е на всякъде около нас. Ние трябва да се възползваме от него, защото той ни дава всичко. Но и трябва дадем, за да получим нещо в замяна. Трябва да се научим да живеем по най-добрия начин – да уважаваме себе и да не забравяме и другите, защото всички сме част от едно общество. Може би, ако се подкрепяме повече бихме постигнали нещо по-добро и бихме живели по доста добър начин. Уважение, почтеност, вежливост – това е най-важното нещо, към което всеки един от нас трябва да се стреми, а и да постигне! Искам като ходя по улицата да виждам все повече позитивни и пълни с енергия и искащи живот хора. Ние хората, имаме силата да направим живота си свободен и красив, да го превърнем в прекрасно приключение! Всеки от нас избира как да живее, и въобще да живее ли? И накрая една любима мисъл „Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното, да се справи без необходимото и да изтърпи нетърпимото!“.

За в бъдеще мисля да остана в България. Разбира се, че ще уча. Имам цели и се стремя да ги постигам. Знам, че ще е трудно, но мисля, че ще се справя стига да имам желание, което да ме мотивира.

Вярвам,че за в бъдеще България ще започне да се развива и, че начина на живот би се променил към по-добро. Ще остана тук, защото смятам, че на Родината и трябват млади и ентусиазирани хора. Всъщност, ние младите сме бъдещето. Всичко зависи от нас!

Фотографията

Човекът зад фотоапарата е от най-голямо значение. Фотографията не е само едно „щракане“ на копчето на апарата. Това е изкуство. Иска поне малки познания(освен вроден талант). От фотографа зависи да заснеме кадъра, съобразявайки се с човека, който заснема или от условията, които природата предлага. Фотографът трябва да избере правилния момент, защото такъв може и да няма повече...

В днешно време е доста трудно да покажеш нещо оригинално, трябва творческо мислене и желание. Разбира се винаги може измислиш и нещо различно. Всъщност всяка една творба е оригинална сама по себе си – със своята красота, недостатъци и идентичност. Лично за мен, аз се стремя да развивам свой стил на заснемане и обработка не гледам други подобни, защото искам най-доброто!

В България има доста фотографи и то професионалисти, всеки от тях има различен подход за работа. Те са доказали, че фотографията би могла да бъде и професия докарваща прилични за живот доходи.

Но лично за мен, бих желал да остане просто хоби, което да продължавам да развивам. Смятам, че като хоби би ми доставяла по-голямо удоволствие. Превърне ли се в професия, вече нямаш тази свобода, която си имал като когато е било хоби, но това зависи от човека и неговите разбирания. Тук вече е въпрос на личен избор.

Фотографията ми дава прекрасните моменти. Моментите, които запечатвам. Дава ми свободата, от която се нуждая. За мен тя е удоволствие! Надявам се и занапред да е така.

Като човек обикалял много из България и снимал красотите й, смяташ ли, че наистина родината ни е толкова прекрасна или това по-скоро се е превърнало в клише и ако да, осъзнава ли българинът тази красота?

„Опознай родината, за да я обикнеш...!“-казал Алеко Константинов.

Опознаеш ли я, ще я обикнеш, стига да си човек. Едва ли има някой, който да не е откривал красотата на България, въпреки социалната несправедливост, лъжите на властимащите и присмеха на чужденците. Разбира се, че Родината е прекрасна. Имаме всичко. Съумеем ли да я опазим, тя ще е винаги такава.

Всеки българин трябва да обиколи и да опознае родната земя. Едва тогава би могъл да я оцени и обикне истински. Не мисля, че има българин, който би отрекъл, че страната ни не е красива. Някои хора бъркат политика с природно богатство. Разбира се, че от политиката зависи много, но природата не е подвластна на властимащите. Пак всичко зависи от личните разбирания.

България е уникална, уникална със своята природа, със своите природни дадености. Едно прекрасно място...

Аз ще продължавам да обикалям из България, ще я преоткривам и опознавам!

Статия от вестник "Козлодуй днес"