Забрави за целите! Фокусирай се върху това

Да речем, че имате някаква цел в главата си, без значение колко голяма е. Сега нека помислим какво правите, за да я постигнете? Например, за да си взема шофьорска книжка и да мога да карам любимата си Vespa, трябваше да се запиша на курс, за да се науча как да се движа с нея, как да я управлявам и при опасност да отреагирам бързо и безопасно.

Това, което направих е така наречената „система“ към целта.

Разликата между целта и системата към нея (примери):

• Ако си автор, целта ти е да напишеш много добра книга за читателите си. Системата ти към тази цел е да си изградиш програма какво, как и кога ще пишеш.

• Ако си спортист, целта ти би била да спечелиш състезанието, а системата ти би била да определиш методите, дните и часовете, в които ще работиш по тази цел.

С тези примери предполагам сте вече наясно с идеята, така че сега може сами да си измислите някакви лични примери. Но може би се питате защо Ви е да знаете каква е разликата между тези два термина? Ще стигнем дотам съвсем скоро.

Преди това обаче нека разрешим един много интересен въпрос.

Ако игнорирате целите и се съсредоточите върху системата (процеса), за да стигнете до целта, бихте ли могли да я реализирате?

Нека отново се върна към примера с карането на скутер:

Ако бях се съсредоточила върху процеса, докато се уча да карам, а не просто върху взимането на шофьорска книжка, щях ли да постигна тази цел?

Мисля, че да.

Защо?

Защото бих се забавлявала, бих работила по целта си с отворени криле, без да се притеснявам какво ще стане в бъдещето. Просто бих си казала – ще се опитам, ще се забавлявам, опитвайки се, и ще се радвам на прогреса си всеки път, когато напредвам.

Ако се притеснявах за крайната точка, а именно постигането на целта просто да взема книжката, щях да блокирам себе си и може би нямаше да се сдобия с нея от първия изпит.

Когато мислим за крайния резултат, ние се притесняваме.

Мислим си, че има прекалено голяма планина пред нас, която трябва да прескочим и това може да ни накара дори да се откажем.

Това не е целта, или по-точно няма да ни помогне да стигнем до целта.

И без това, ежедневието е достатъчно тежко, така че ако разделим процеса на малки порции работа ще ни стане по-лесна от емоционална гледна точка. И точно тук си спомням за един велик гръцки писател

Кавафис, който много добре е описал нещата:

Помислете и за нещо друго:

Имате цел и успявате да я реализирате. Когато стигнете там не остава нищо друго, за което да копнеете. Вече сте я постигнали. В тази връзка си спомням си за една моя състудентка в един онлайн курс по интериорен дизайн.

Тя ми каза – не искам да подам последния си проект за оценяване. И всички се почудихме – защо? Нали това беше целта, да вземем дипломата!?

Тя просто искаше да каже, че системата ще й липсва, процесът към целта да завърши курса, и че не й се искаше да свършва. Това не означава, че трябваше да стои на едно място, без да изпрати последния си проект за оценяване.

Значеше че не беше единственото, което я радваше.

Тя се сдоби с толкова нови запознанства, приятели, знания, че за нея Итака беше важна, но по-важен беше пътят към нея и натрупания опит през това време.

Някой би оспорил, казвайки, че когато свършиш една цел, може да се сдобиеш с нова. Да, това е вярно, но цял живот ще работите по цели, ще ги реализирате и ще търсите нови, за да бъдете щастливи на финала, вместо да бъдете щастливи през целия процес.

С други думи, ще се фокусирате върху това да успявате, и колкото повече реализирани цели имате, толкова по-добре. А от това може да изгубите радостта да го правите.

И какво става ако в нещо не ви провърви?

Ще сте нещастни ли?

Влюбете се в процеса, не в целите…

Целите са хубаво нещо, никой не го отрича, те ни движат напред в живота.

Без цели той ще е празен и безсмислен. Целите са страхотен начин да планираме прогреса, докато системата ни дава възможност наистина да прогресираме.

Ако можем да се фокусираме най-напред върху системата (процеса), както Кавафис ни е посъветвал преди много години, бихме могли да имаме най-добрите резултати.

Какво мислите?